Цигани:

Цигани е събирателно название на няколко близки етнически групи, основно разпространени в Южна Европа, Балканите и Югозападна Азия, и в части на Латинска Америка и някои щати на САЩ. Смята се, че са с произход от Индия или Иран. Някога номади, сега са в по-голямата си част уседнали.

Увод

Роми е българизирана форма на ромá, самоназванието^[21] на част от циганите (от гръцки ασἰγγάνος, асинганос^[22] - гадател (съвременната оформа е αθίγγανος)) (в противовес на гаджé, всички нецигани). Друго разпространено название в България и Република Македония е гюпци или егюпи (т.е. египтяни, на гръцки γύφτος, на английски gypsy). Среща се и формата арапи (от Арабия).

Те са етническа общност, вероятно произлизаща от северозападните части на Индийския полуостров, живееща днес в целия свят, най-вече в Европа. Общият им брой се оценява между 5 и 10 милиона души. Страните с най-голямо циганско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия.

Говорят ромски език (романо чшиб), най-близко свързан с езиците пенджаби и потохари. Наименованието „роми“ произлиза от древната индийска дума „рдоми“, с която са назовавани ковачите и музикантите, все дейности, свързани с пътуване, с които са се препитавали в чергарския си живот циганите.

Освен "роми" в България живеят и някои групи като лударите (познати в Европа като бояж), склонни да се идентифицират като „румънски цигани“, но не и като роми, тъй като не говорят ромски. По същия начин стои въпросът с някои българоезични и турскоезични групи и затова някои учени (Томова, Пампоров) приемат, че цигани е академично по-коректен термин, тъй като обхваща както ромите, така и подобните на тях общности.

Популярният през 60-те и 70-те години на 20 век в България цигански поет Усин Керим започва едно от най-известните си стихотворения така: „Циганин съм. Детството ми босо/ прошумя с катун под нощи хладни./ Ала нож във джоба аз не нося/ и не дебна кон да ти открадна!“

Въпреки че често самите цигани се наричат с този етноним и никой български речник не регистрира „циганин“ като дума с пейоративен смисъл, от 90-те години на 20 век в медийното пространство на България се наложи стереотипът, че традиционното наименование „цигани“ има оскърбителен елемент, заради което трябва да се използва политически коректното наименование „роми“. Всъщност, както в България, така и в повечето европейски страни обичайното име си остава „цигани“: на френски: tzigane; на чешки: cikani; на холандски и немски: Zigeuner; на литовски: čigonai; на руски: цыгане; на унгарски: cigany; на гръцки: τσιγγάνοι; на италиански: zingari; на румънски: ţigani; на хърватски и сръбски: cigani; на полски: cyganie; на португалски: cigano и на турски: çingene.

Ранни цигански миграции

Според някои хипотези, циганите произхождат от най-низшите индийски касти (рома, пара) и от различни малки племена и номадски групи от същия регион. От 5-6 век техните племена напускат родните си места, насочват се на запад и продължават да скитат из Пакистан, Афганистан и Персия още няколко века. Едно от предположенията за причините за тяхното разселване е свързано с нашествията на белите хуни (евталитите) от Средна Азия през 5-6 век и падането на Гуптската династия. Други автори свързват преселенията им с арабските нашествия през 7-8 век. Според повечето лингвисти след 6 век започва и обособяването на циганския език, изпитал влиянието на редица други – персийски, арменски, гръцки. В Персия цигани за пръв път идват през 224 – 241 година сл. Хр., търсейки работа в двора на шах Ардашир I Папак. На територията на днешен Иран те се разделят на два основни диалектни клона – бен и пхен (според собствената им дума за сестра). Носителите на бен-диалектите остават в Средния Изток, а останалите поемат на запад и на север, при което се обособяват редица нови диалекти.

През 661 година в рамките на Арабската империя са отведени множество индийци (зоти) в Месопотамия. През 670 и около 710 халифите Муавия I и Уалид I разселват зоти от Басра и Месопотамия като цяло в Антиохия. През 820 година зотите създават своя независима държава на територията на Месопотамия, което води до четиринайсет-годишен конфликт с Арабската империя, приключила с победа за арабите. Зотите се заселват в пограничния град Айнзабра, през 855 година при битката край Айнзабра арабите търпят поражение от гърците. В плен във Византия са отведени множество зоти.

Съдбата им в техните приемни родини не е лека: известно е, че в повечето страни с циганско присъствие както основното население, така и циганските малцинства поддържат съзнателна изолация едни от други в много области от своя живот.

До средата на 19 век циганите в Румъния са били роби.

Циганите в България

Според най-разпространената версия, в България циганите идват през 11-12 век през Византия. Някои автори (Найден Шейтанов, Елена Марушиакова и Веселин Попов) приемат, че в началото на 9 век в Тракия са се заселили „атцингани“ заедно с павликяните от Мала Азия.Докато до този момент тяхното присъствие е изключително незабележимо, то по-масовото им заселване по българските земи става с падането на България под турско робство,когато те идват заедно с турските завоеватели.

Към 2002 г. в България има обособени 347 цигански махали и квартали.

Цигански общности

В България циганските общности се делят на три основни - йерлии, кардараши и родари. Всяка една група се дели на подгрупи, различаващи се предимно по говоримия от тях диалект и традиционен мъжки занаят. Основните групи са значително обособени една от друга (макар че след 1989 г., особено с навлизането на протестантските деноминации, се наблюдава отваряне и екзогамни бракове, предимно в големите градски махали). Подгрупите обаче не са така ясно диференцирани и е възможно да бъдат променяни в хода на индивидуалния жизнен цикъл в зависимост от смяната на занаята или района на местоживеене. Между различните подгрупи в дадено селище обикновено има някаква йерархия (която в друго селище може да изглежда в точно противоположен ред), но не съществува ясна йерархия на национално ниво. (Пампоров, 2004)

Циганските групи имат консервативен характер. В големите многочислени уседнали цигански общности границите между групите са отстъпили място на цялостно циганско самосъзнание. В тези нововъзникнали общности част от предишните норми на живот и поведение са отпаднали, напр. „мешарето", други обаче продължават да съществуват: купуването на булката, ендогамия, чистота на кръвта, ранна женитба под влияние на родителите, девственост на булката и др.

Калдераши

Калдерашите са известни още като "сръбски" или "унгарски" цигани, „келдерари“, „калгараши“, „кардараши“ и "върбани". Традиционната религиозна принадлежност на калдерашите в България е Източното православие, докато в Западна Европа и Северна Америка са католици. Името на тази циганска субгрупа произлиза от румънското "caldera" - котел. Значителна част от тях идват в България в периода между Първата и Втората световни войни от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Северна Сърбия (Войводина). Биват заставени да уседнат през 1958 г. с постановление №258 на Министерския съвет, но реално продължават да чергарстват до 1975-76 г. Държат на строго групово обособяване, строго ендогамни, спазват старите цигански норми и правила на поведение. Поради спецификата на своя занаят, котларство и бакърджийство, те не образуват свои махали (макар че в последните 10 години подобни процеси се наблюдават във Варненско и Пловдивско) и живеят разпръснато предимно по села и малки градове. Калдерашите са субгрупата с най-много "барвале" - големци, богати хора от циганските общности в страната. Известни са с това, че характерната професия при младите момичета е джебчийството, а при по-възрастните жени — хиромантията (врачуването на ръка). Специфичен потестарен орган за разрешаване на вътрешните конфликти между отделните членове и родове при калдерашите е т.нар. мешере (познато в Западна Европа като "kris") - своеобразен трибунал ad hoc, характерен както за някои райони в Индия (т.нар. панчаят), така и за отделни селища в Източна Турция, откъдето вероятно произлиза и самата дума "мешере" (Пампоров 2002).

Йерлии

Като най-многочислена квалификация е посочена междугруповата общност на т. нар. „йерлии" (Марушиакова, Попов, 1993). Йерлии идва вероятно от турски (yerli — роден, местен). Разглеждат себе си „с висок морал и модерен манталитет" в сравнение с други цигански групи. Най-големите и приблизително равни по численост са даскане рома („български цигани“) и хорахане рома („турски цигани“). Дасикане рома са православни християни в по-ново време се наблюдава тенденция към протестантството, а хорохане рома са мюсюлмани. Вероятно по време на османското робство възникват и другите две наименования дасикане: в някои цигански диалекти "дас" означава роб, оттам дасикане за робското положение на християните в османската империя , в други "дас" означава "българин" , което през последните години придобива официалния превод на "дас - българин" съответно "дасикано - българско" , "дасиканес - български".Йерархично тези две групи се делят според занаяти или диалектни особености на езика, като напр. живеещите главно по селата бургуджии, музиканти, кошничари, калайджии, джамбази и други (Пашова, 2004).

Лудари

Лударите (или Рудари) се самоидентифицират като „власи“ или „румънски цигани“. Говорят диалект на румънския език. Според поминъка си те се делят на няколко подгрупи — в едната са урсарите (мечкари) и маймунарите, а в другата - лингурари (копанарите), които правят дървени лъжици (от където идва и името им: лингура (рум.) - лъжица) и копанки. До скоро урсарите обикаляха страната, предимно през топлия сезон, но в момента са останали само 2 семейства които практикуват мечкадарство, тъй като мечките им бяха откупени и интернирани в резерват "Белица" от природозащитната организация "Четири лапи".

Други

Калдерашите са познати като „сръбски цигани“. Те са една от най-малобройните общности в България, но са най-разпространената в Западна Европа и Северна Америка. Сред тях има най-малко образовани, живеят на кланове.

Демирджии

В старозагорския окръг, чирпански и някои пловдивски села живеят етнически малцинства, които се наричат "демирджии", "сиви гълъви" или "стари българи". Те не говорят цигански език, християни са. Твърдят, че са истинските наследници на Аспаруховите българи. Демирджиите по традиция се занимават с металорежещи и металообработващи машини (Пампоров, 2006). те говорят български език и се различават доста от славяните ,като раса и характер.

Обичаи

Бракосъчетание

Според (Марушиакова, Попов, 1993) бракове между трите големи общности: кардараши, йерлии и рудари, не са чести. Изключенията водят до последствия до „съгрешилите", които биват отблъсквани и от двете групи. Ако пък двойката бъде приета, то ще в от групата по-ниско в йерархията. Например при смесен брак между мъж „йерлия" и момиче от „кардарашите", двойката или напуска двете общности, или се заселва при „йерлиите". Най-консервативни в това отношение са „кардарашите", въпреки че живеят и разпръснато между останалите групи.

Ако има изключение, то смесеният брак е предимно от тип: мъж циганин — жена от друг етнос. Например при лингурагите много работещи в Коми се завръщат с руски снахи. Отношението при смесени бракове с българи и турци е по-особено. Те не се одобряват, особено ако пък и религията е различна. При този тип смесен брак циганите биват по-затворени в сравнение с българи и турци.

Мешере - циганският съд

Още от началото на циганското разселване в Западна Европа (14-15 век) европейците забелязват, че навсякъде циганите държат на правната си автономия, т.е. да бъдат съдени само от вождовете си и своите закони. На водачите на таборите (войводи, чери-башии) се дава право да изпълняват и наказанията, понякога потвърждавано даже в грамотите, които са издействали от папи и императори. В някои страни, в това число и сред уседналите цигани на Балканите, и до днес се е съхранила една особена институция - циганският съд (романо крис), която в България се нарича мешере.

Жалбите до мешерето обикновено са за побягнали булки или обезщетения, но се вземат решения и по проблеми от неправен характер - актуални въпроси от циганският живот, също за поведението в конкретна политическа ситуация. Членовете на съда са нечетен брой хора, ползващи се с уважението на съплеменниците си, които се канят винаги по конкретен повод. Мястото в мешерето не е наследствено, а заслужено чрез репутация на рода и конкретния човек, като понякога - ако спорът е между хора от различни групи - може да се поканят съдии от трета, незаинтересована в случая общност. Доказателственият материал се събира чрез кръстосан разпит на страните и евентуални свидетели. Писмени доказателства се приемат по-рядко, защото не може да се назначи експертиза. Присъдите най-често се свеждат до глоби, обезщетения и „съдебни разноски“ относно призоваването на съда. Практиката не изключва заинтересуваният да обжалва, но тогава той организира следващото „заседание“ на разширения състав или новия съвет на свои разноски. Неподчинението може да доведе след себе си афорестване - снемане на родовата закрила за непокорния, което при такава степен на конфронтация и сегрегация фактически е равно на гражданска смърт. Не всички цигански групи признават мешерето. В България това са племенните общности на калдерашите. Според закона в България институцията мешере не съществува, въпреки че наличието ѝ е факт и че през 1997 г. е учредено Върховно ромско мешере.

Цигански празници

Голяма част от традиционните празници на циганите в България съвпадат с тези на останалите мюсюлмани или християни, като в честването на някои от тях има някои специфики.

Численост на циганите в България

По данни на Националния статистически институт, през 2001 г. циганското население в България е трето по численост и относителен дял. Към 1 март 2001 г. циганите са 370 908 души или 4,7%. Техният реален брой в страната обаче е много по-голям. Разликата между статистиката и действителността може да се обясни с това че много цигани се срамуват да се самоопределят като такива и се записват като българи, а друга голяма част от циганите мюсюлмани се обявяват че са турци, заради своята неграмотност и външен политически натиск. През изминалия век делът на циганите в населението нараства с 281 359 души или 4,1 пъти. В началото на 21 век циганите в сравнение с 1992 г. се увеличават с 57 512 души, или с 18,4%. През 1910 г. циганите са 2,8%, през 1920 - 2,0%.

Относителният дял на циганите се задържа на равнище около 2,5% до 1956 г. включително. Преброяването през 1975 г. ще остане в историята със силно изкривените данни за техния брой - регистрирани са едва 18 323 души. Преброяването в края на 1992 г. бележи увеличение на броя - 313 396 души, и на дела на циганите - 3,7% от общия брой на населението. Циганите обитават всички области, а най-висок е делът им сред населението на областите Монтана (12,5%) и Сливен (12,3%). Най-нисък е делът им в област Смолян. В 138 общини делът им е по-висок от средния за страната. В 57 от тях относителният дял на циганите е над 10%, а в 6 общини надхвърля 20%. През 2001 г. в сравнение с 1992 г. се увеличава броят на населените места, в които циганите са преобладаващ етнос с дял над 50%. Не е регистрирано населено място с изцяло циганско население.

Циганите в политическия живот на България

Първите цигански организации в България са учредени непосредствено след промените от 1989 година. Сред тях са Демократичен съюз „Рома“ (1990 г.), Движение за социално и културно развитие на циганите (1992 г.), Обединен ромски съюз (1992 г.), Конфедерация на ромите в България (1993 г.), Политическо движение „Евророма“ (1998 г.) с председател Цветелин Кънчев, Партия „Рома“ (2001 г.) с председател Тома Томов.

Личности

Вижте също

Бележки

↑ Koinova, Maria. Roma of Albania (DOC). Center for Documentation and Information on Minorities in Europe — Southeast Europe, 2000. с.7. Посетен на 2 август 2007. <http://www.greekhelsinki.gr/pdf/cedime-se-albania-roma.doc>
↑ [1]
↑ (преброяване от 2001)
↑ България: 313 000 в преброяването от 1992 г., Elena Marushiakova and Vesselin Popov. The Gypsies of Bulgaria: Problems of the Multicultural Museum Exhibition. 1995, цитирани в Patrin Web Journal. Ок. 450 000 през 1990, Bulgaria - Minorities в изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
↑ United Nations Development Programme's Regional Bureau for Europe
↑ ^а ^б Donald Kenrick. Historical Dictionary of the Gypsies (Romanies). Scarecrow Press, London 1998. ISBN 0810834448
↑ Испания: Ок. 600 000–800 000 към 1988, според изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
↑ Според преброяване от 2002
↑ Полша: Ок. 15 000–50 000 в началото на 90^-те, според изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
↑ Според [2]
↑ По данни на Световната банка([3]) и Международната асоциация за статистика ([4]).
↑ Русия: Преброяване от 2002 отчита 182 766 души.
↑ По данни на ЦРУ.
↑ http://romove.radio.cz/en/article/18158
↑ international Romani Studies Network: "Reaching the Romanlar — A Feasibility Study Report", Istanbul, 2006, стр. 13. Достъпно чрез [5]
↑ SERİN, Ayten (2005-05-08). „AB ülkeleriyle ortak bir noktamız daha ÇİNGENELER“. Hürriyet. Взето на 2006-09-23
↑ Украйна: Преброяване от 2001 отчита 47 587 души
↑ Унгария: Ок. 500 000 през 80^-те, в изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
↑ Според данни на ЦРУ.
↑ Според преброяване от 2001.
↑ We Are the Romani People, Pg XIX. Посетен на 2008-07-31.
↑ Доналд Кенрик. Циганите. Исторически речник. С. 2001
↑ ROMANIES AND THE HOLOCAUST: A REEVALUATION AND AN OVERVIEW

Източници

Външни препратки

Questions for article: cigani, Д�?СИК�?�?Е РОМ�?, ДЖелем ДЖелем -оригинал на Е�?ма Реджепова, Демирджии, Джелем, джелем, Есма Реджепова, ИМЕ НА ПЕСЕН ОТ ТАБОРЪТ ОТИВА КЪМ НЕБЕТО, Роми України, Таборът отива към небето, Христо Христов гадател, демирджии Пампоров, 2006

Цигани

Съдържание