Куманово

Article in other languages:

Тази статия е за града в Република Македония. За селото в България вижте Куманово (село).

Куманово
Куманово Куманово на картата на Република Македония
Данни
Регион:	Североизточен
Община:	Куманово
Географска област:	Жеглигово
Население:	70 842 (2002)
Надморска височина:	320 м
Геогр. положение:	42° 7' 55" сев. ш. 21° 42' 51" изт. д.
Пощенски код:	1300
Телефонен код:	389 031
Код на МПС:	KU

Кума̀ново (на македонски книжовен език: Куманово, на албански: Kumanova, Куманова) е град в Република Македония, център на Община Куманово.

География

Градът е разположен в северната част на Република Македония на реките Кумановска (Койнарка) и Липковска, в котловината Жеглигово.

История

Първите сведения за града са в турски архиви от 1519 година, в които Куманово е споменато като селище с 52 семейства и 300 жители. В 1660 година османският пътешественик Евлия Челеби пише:

„

Селището Куманово се намира на територията на Скопския санджак и е едно войводсто. Градът е украсен с много реки, с 600 къщи, покрити с керемиди. Джамията, която се намира на чаршията, е хубава, има теке, медресе, хамам, достатъчен брой дукяни и воденици, а климатът е добър и приятен. Лозя и градини има много.

“

Пощата и площадът пред нея между Втората балканска и Първата световна война.

В началото на 20 век Куманово е смесен българо-турски град в Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. градът е населявана от 7 700 жители българи християни, 5 800 турци, 600 арнаути мохамедани, 50 власи, 30 евреи и 350 цигани.^[1]

В началото на 20 век християнското население на Куманово е преобладаващо под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Куманово има 7 032 българи екзархисти, 1 569 българи патриаршисти сърбомани, 5 гърци, 150 власи и 180 цигани. В града функционират българско основно и прогимназиално, сръбско основно и прогимназиално и влашко основно училище.^[2]

През октомври 1912 година, в началото на Балканската война, край града се провежда Кумановската битка, в която сръбските войски нанасят поражение на османските и откриват пътя си за настъпление във Вардарска Македония.

Според преброяването от 2002 година градът има 76 272 жители.^[3]

Националност	Всичко
македонци	47 743
албанци	18 278
турци	256
роми	4 056
власи	108
сърби	5 230
бошняци	15
други	586

Кмет на града е Зоран Дамяновски.

Личности

Родени

Антон Стоянов (1844 - 1868), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Божил Димитров, български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Боро Петрушевски (? - 1943), югославски партизанин, народен герой на Югославия
Венко Андоновски, (1964 - ), писател от Република Македония
Георги Кръстев (? - 1868), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Данило Коцевски (1947 - ), поет и писател от Република Македония
Иван Анастасовски (р.1973), политик от Република Македония, депутат от НСДП
Иван Стоилкович (1962 - ), политик и юрист от Република Македония, депутат от ДПСМ
Оливер Спасовски (р.1976), политик от Република Македония, депутат от СДСМ
Петър Попарсов (р.1969), политик от Република Македония, депутат от ВМРО-ДПМНЕ
Симеон Гелевски (1942 - ), юрист от Република Македония
Трайко Атанасов (1918 - 1977), виден български електроинженер
Трайко Прокопиев (1909 - 1979), композитор от Социалистическа Република Македония
Фахри Кая (1930 - ), турски поет и писател от Република Македония
Филип Димитров (1845 - 1868), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Филип Петровски (1972 - ), политик от Република Македония

Починали

Екатерина Симидчиева (1872-1899), българска героиня
Кръстю Лазаров (1881-1945), Кумановски войвода на ВМОРО.
Йован Гъркович Гапон (1879 - 1912), войвода на Сръбската въоръжена пропаганда в Македония

Побратимени градове

Външни препратки

Официален сайт на Община Куманово

Бележки

↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.215.
↑ D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 126-127.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови

Населени места в Община Куманово
Куманово \| Агино село \| Бедине \| Беляковци \| Биляновце \| Бързак \| Вакъв \| Винце \| Габреш \| Горно Коняре \| Градище \| Дълга \| Доброшане \| Довезенци \| Долно Коняре \| Живине \| Зубовце \| Карабичане \| Клечевце \| Кокошине \| Колицко \| Косматец \| Кутлибег \| Кучкарево \| Къшане \| Лопате \| Любодраг \| Мургаш \| Ново село \| Новоселяне \| Орашец \| Пезово \| Проевце \| Пчиня \| Режановце \| Речица \| Романовце \| Скачковце \| Сопот \| Студена бара \| Сушево \| Табановце \| Тромегя \| Умин дол \| Черкези \| Четирце \| Шупли камен \| Ячинце

Градове в Република Македония

Берово • Битоля (Битола) • Богданци • Валандово • Велес • Виница • Гевгели (Гевгелия) • Гостивар • Дебър • Демир Капия • Демир Хисар • Кавадарци • Кичево • Кочани • Кратово • Крива паланка • Крушево • Куманово • Македонски брод • Македонска Каменица • Неготино • Охрид • Пехчево • Прилеп • Пробищип • Радовиш • Ресен • Свети Никола (Свети Николе) • Скопие • Струга • Струмица • Тетово • Царево село (Делчево) • Щип

Тази статия, свързана с населено място в Република Македония, е все още мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я редактирате и я разширите.

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE“.

Категории: Мъничета за селища в Република Македония | Куманово

Questions for article: banevo trlo, Земјоделско училиште Киро Бурназ Куманово, Куманово, овче поле жито

This article is from Wikipedia. All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License.

IHS Europe: Infrared Heating Systems for Home and Business.