Article in other languages:
- Walther von Brauchitsch
- Walther von Brauchitsch
- Βάλτερ φον Μπράουχιτς
- Walther von Brauchitsch
- Walther von Brauchitsch
- والتر فون براوخیچ
- Walther von Brauchitsch
- Walther von Brauchitsch
- ולטר פון בראוכיטש
- Walther von Brauchitsch
- Walther von Brauchitsch
- Walther von Brauchitsch
- ヴァルター・フォン・ブラウヒッチュ
- ვალთერ ფონ ბრაუხიჩი
- 발터 폰 브라우히치
- Walther von Brauchitsch
- Walther von Brauchitsch
- Walther von Brauchitsch
- Walther von Brauchitsch
- Браухич, Вальтер фон
- Walther von Brauchitsch
- Walther von Brauchitsch
- Walther von Brauchitsch
- Вальтер фон Браухіч
- 瓦尔特·冯·布劳希奇
| Валтер фон Браухич | |
|---|---|
| 4 октомври 1881 – 18 октомври 1948 | |
 |
|
| Място на раждане | Берлин |
| Място на смърт | Хамбург |
| Служил на |  Германска империя Ваймарска република.svg){kind=small} Германия |
| Години на служба | 1900 - 1941 |
| Звание | Генерал-фелдмаршал |
| Битки | Първа световна война Втора световна война |
| Отличия | Рицарски кръст |
Хайнрих Алфред Херман Валтер фон Браухич (на немски: Heinrich Alfred Hermann Walther von Brauchitsch) (4 октомври 1881 – 18 октомври 1948) е немски аристократ, генерал-фелдмаршал и главнокомандващ на сухопътните сили на Вермахта в ранните години на Втората световна война.
Биография
Браухич е роден в Берлин и е петия син в семейството на генерал от кавалерията. Завършва едно от най-добрите училища в града - Френската гимназия. Призован е на военна служба в пруската гвардия през 1900 г. По време на Първата световна война е зачислен към Генералния щаб на немската армия. Жени се за Елизабет фон Карстет, баснословно богата наследница на 300 000 акра земя в провинция Померания.
През 1933 г., Адолф Хитлер и нацистката партия идват на власт в Германия и започват провеждането на милитаристична политика. Браухич е назначен за главнокомандващ на Източнопруския военен окръг. Неговата специалност е артилерията. През 1937 г. е назначен за командир на 4-а група армии.
Също като много други немски офицери, Браухич не харесва и се противопоставя на нацизма, но приветства нацистката политика на превъоръжаване и е впечатлен от личността на Хитлер. През февруари 1938 г., в разгара на Мюнхенската криза Браухич напуска жена си Елизабет след 28 години брак и иска да се ожени за Шарлот Шмит, красивата млада дъщеря на съдия от Силезия и ревностна привърженичка на нацистите. Хитлер отстъпва от принципите си против разводите и окуражава Браухич да се разведе и ожени отново, като дори му осигурява 80 000 райхсмарки, от които Браухич се нуждае, тъй като семейното състояние е на жена му. През същият месец е назначен за главнокомандващ на немската армия, пост на който заменя генерал Вернер фон Фрич, освободен поради скалъпени обвинения в хомосексуализъм.
Браухич негодува срещу растящата сила на СС, вярвайки, че те се опитват да заменят Вермахта като официалните въоръжени сили на Германия. Той има разногласия с Ерик Кох, гаулайтер на Източна Прусия и Хитлер трябва да се намеси, за да разреши спора.
Също като генерал Лудвиг Бек, Браухич се противопоставя на аншлуса на Австрия и присъединяването на Судетската област от Чехословакия, въпреки че не възразява на Хитлеровите планове за война. Остава безучастен, когато Бек го моли да убеди целия Генералния щаб да подаде оставка, ако Хитлер продължи с инвазията в Чехословакия.
През септември 1938 г., група офицери започват осъществяването на заговор против фюрера и неколкократно се опитват да убедят Браухич да го оглави, като главнокомандващ на Генералния щаб. Единственият отговор, който получават, е: „Аз лично няма да направя нищо, но няма и да спра никой.“. След провала, Браухич игнорира всички последвали молби от Бек и други офицери от заговора да използва армията, за да свали Хитлер от власт, преди Германия да е въвлечена в световна война.
През ноември 1939 г., подтикнат от началника на Генералния щаб - Франц Халдер и други конспиратори, Браухич иска среща с Хитлер, опитвайки се да го убеди, че Германия никога няма да може да спечели продължителна война в Европа и да изостави завоевателните си планове. Фюрерът изпада в ярост и провежда на главнокомандващия тирада, изпълнена с нападки и оскърбления. По-късно, Хитлер свиква заседание на Генералния щаб, на което обявява, че до една година ще смаже Запада. Той също така тържествено се заклева, че ще унищожи духа на Зосен - заплаха, която хвърля Халдер в такъв ужас, че началникът на щаба принуждава конспираторите да се откажат от втори опит.
Браухич е произведен в чин фелдмаршал през 1940 г. и има ключова роля в блицкрига на Запад, преработвайки първоначалните планове за нападението над Франция. След завладяването ѝ, взима участие в разработването на плановете за операция Морски лъв - предвиденото нахлуване в Англия. Хитлер възнамерява да постави Браухич начело на инвазията. Луфтвафе обаче, не успява да осигури необходимото въздушно превъзходство и плановете са изоставени.
Впоследствие Германия се обръща на изток и напада СССР през 1941 г. Неуспехът при Москва вбесява Хитлер. Нещата отиват още по-далеч за Браухич (който междувременно e претърпял сърдечен удар), тъй като е освободен от поста си на 19 декември. Прекарва годините до края на войната в ловна хижа в планините югоизточно от Прага.
След войната, Браухич е арестуван и обвинен във военни престъпления, но умира в Хамбург през 1948 г., преди да бъде даден ход на делото.
Браухич е чичо на Манфред фон Браухич, пилот на „Сребърна стрела“ от отбора на Мерцедес-Бенц в Гран при състезанията през 30-те години. Той съща така е почитател на известния пруски фелдмаршал Хелмут фон Молтке-старши.
|
||||||||
 |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Walther von Brauchitsch“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
Questions for article: морските битки 1938-1945